Изследване: 73,7 на сто от журналистите смятат, че има корупционни практики в бг медиите
Според 73,7% от публицистите (или близо три четвърти) има корупционни практики в българските медии.
Това посочи пред Вера Славчева - съавтор в национално представително изследване " Световете на публицистиката ", чиито първични данни ще бъдат показани на следващия ден.
В интернационалното относително изследване са включени данни за 120 страни. То се прави от 2010 година, като сега е в третия стадий, който обгръща интервала 2021 - 2023 г.
" Изследването е фокусирано върху гледната точка на самите публицисти. Фокусът е върху количествени въпроси, които не ни дават доста от отговорите, които търсим - за какво и по какъв начин се случват нещата. Затова ние в Източна Европа сме въвели спомагателни въпроси. Тези за корупцията не се задават в другите страни. Въпросът с корупцията не седи в такава огромна степен във всички страни, в които е показано изследването. При нас стои в огромна степен и по тази причина го вкарах тук ", изясни Вера Славчева пред националното радио.
Според нея има положителна смяна доколкото преди публицистите са говорили за корупционните практики доста нереално, към този момент по-открито приказват за тях измежду самата колегия.
За 4 години се следи сериозен спад в броя на публицистите, което е показателно за положението ѝ, сподели тя, цитирайки данни от 2016 и 2020 година Освен понижаване, има и застаряване. Средната възраст през 2016-2017 година е 42 години, а в този момент - 50.
Само 61% от публицистите получават 100% от приходите си от работата си в медии, останалите са от различен тип активност, като връзки с обществеността или корпоративна връзка, рекламен бизнес и така нататък, посочи Вера Славчева, което дефинира това като " проблематично ".
" Получаваме емпирично удостоверение на трендове, процеси и проблеми, които следим всички като общество ", добави Христофор Караджов, който също е съавтор на изследването. Според него това са неща, които не са особена загадка.
Караджов, който е учител в Съединени американски щати, уточни, че броят на заетите в публицистиката понижава на всички места. Сциалните медии променят и самата формулировка за журналист.
" Не сме някакво изключение. Имаме си нашите специфики, една от тях е високата корупция, само че всичко, което се случва в света, се случва и при нас ", добави той.
Вера Славчева добави, че в проучването има споменаване на съответни имена, практики, свързани с моментната политическа конюнктура. Тя уточни забавно разминаване постоянно сред оценката за свободата в медиите по принцип и при въпрос съответно дали даденият публицист има ограничавания в работата си, напън и т. н.
" Когато питаш публицистите за свободата - какъв брой независимост имат новинарските медии в България да вземем за пример, доста огромен % от тях споделят, че имат доста дребна или никаква независимост. Но когато ги питаш за персоналната им независимост в избирането на новинарски истории, по които да работят, или върху какво да се концентрират в материалите си, приказват за огромна степен на независимост. Това ми подухва някои паралели с част от моята работа в Русия, където имаше доста висока степен на автоцензура ", разяснява тя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това посочи пред Вера Славчева - съавтор в национално представително изследване " Световете на публицистиката ", чиито първични данни ще бъдат показани на следващия ден.
В интернационалното относително изследване са включени данни за 120 страни. То се прави от 2010 година, като сега е в третия стадий, който обгръща интервала 2021 - 2023 г.
" Изследването е фокусирано върху гледната точка на самите публицисти. Фокусът е върху количествени въпроси, които не ни дават доста от отговорите, които търсим - за какво и по какъв начин се случват нещата. Затова ние в Източна Европа сме въвели спомагателни въпроси. Тези за корупцията не се задават в другите страни. Въпросът с корупцията не седи в такава огромна степен във всички страни, в които е показано изследването. При нас стои в огромна степен и по тази причина го вкарах тук ", изясни Вера Славчева пред националното радио.
Според нея има положителна смяна доколкото преди публицистите са говорили за корупционните практики доста нереално, към този момент по-открито приказват за тях измежду самата колегия.
За 4 години се следи сериозен спад в броя на публицистите, което е показателно за положението ѝ, сподели тя, цитирайки данни от 2016 и 2020 година Освен понижаване, има и застаряване. Средната възраст през 2016-2017 година е 42 години, а в този момент - 50.
Само 61% от публицистите получават 100% от приходите си от работата си в медии, останалите са от различен тип активност, като връзки с обществеността или корпоративна връзка, рекламен бизнес и така нататък, посочи Вера Славчева, което дефинира това като " проблематично ".
" Получаваме емпирично удостоверение на трендове, процеси и проблеми, които следим всички като общество ", добави Христофор Караджов, който също е съавтор на изследването. Според него това са неща, които не са особена загадка.
Караджов, който е учител в Съединени американски щати, уточни, че броят на заетите в публицистиката понижава на всички места. Сциалните медии променят и самата формулировка за журналист.
" Не сме някакво изключение. Имаме си нашите специфики, една от тях е високата корупция, само че всичко, което се случва в света, се случва и при нас ", добави той.
Вера Славчева добави, че в проучването има споменаване на съответни имена, практики, свързани с моментната политическа конюнктура. Тя уточни забавно разминаване постоянно сред оценката за свободата в медиите по принцип и при въпрос съответно дали даденият публицист има ограничавания в работата си, напън и т. н.
" Когато питаш публицистите за свободата - какъв брой независимост имат новинарските медии в България да вземем за пример, доста огромен % от тях споделят, че имат доста дребна или никаква независимост. Но когато ги питаш за персоналната им независимост в избирането на новинарски истории, по които да работят, или върху какво да се концентрират в материалите си, приказват за огромна степен на независимост. Това ми подухва някои паралели с част от моята работа в Русия, където имаше доста висока степен на автоцензура ", разяснява тя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ